Минал е през повече кухни, отколкото може да си спомни, а наскоро влезе дори в каравана – Цветомир Николов е готвачът зад Street Chefs. Точно той прибра българската кулинарна купа за 2015, повечето му дни започват в пет сутринта, мисли нов свой проект, за който скоро ще чуем, и, естествено, обича храната – включително и да говори за нея. Ние пък обичаме да слушаме, така че я превръщаме в основна съставка на нашата обедна среща и я използваме почти като машина на времето, която пренася, напомня, разплаква и очарова.
ХРАНАТА, КОЯТО МИ НАПОМНЯ ЗА БАБА
Хляб, баница, мекици, тутманик, козунак. Нещо, в което влагаш много усилия, и в което трябва да усетиш самото тесто. Мои приятели, които правят суши, казват, че оризът не им лепне по ръцете, защото той ги усеща и те усещат него. Същото е. Ако ми сервират мекици със сладко, баница или домашен хляб, винаги си спомням за баба ми, защото тя влагаше страхотно старание. Бях малък, когато я гледах как точи кори за баница с една много тънка точилка, седях край нея и се чудех дали и аз някога ще мога така. Никога не стигнах до нейното ниво.
ХРАНАТА, КОЯТО МЕ НАКАРА ДА ИСКАМ ДА ГОТВЯ
Няма нещо конкретно, което да си спомням – не вярвам, че някой готвач е започнал, защото е ял гъши дроб или хайвер. За мен магията беше да виждам радостта на хората, когато се хранят, без значение дали съм сготвил по рецепта или е 5-минутна пълна импровизация. Когато започнах да готвя, обаче, не ядях нищо, освен сладки неща. И сега обожавам – десет дни мога да изкарам без месо, но не мога толкова време да не ям черен шоколад. На едно от първите места, където работех, получих доста шамари зад врата от главния готвач, който ми казваше, че не може да давам на хората нещо, което не съм опитал. Аз му обяснявам, че не ям риба, а той ми казва – е, не ме интересува, че не ядеш риба, ако искаш да стоиш в кухнята, ще опитваш. Сега вече не мога без нея. Тогава видях, че не е толкова важно дали обичаш или не обичаш някоя храна, а как е приготвена, дали има нещо, което я допълва.
……
Прочетете цялата статия тук.